Преди да простиш на някого за нещо, трябва да си го обвинил.
А не можеш да го обвиниш, защото самият ти не си безгрешен.
Но това малко хора го осъзнават, защото нямат трезва самооценка. Мислят себе си за най-добрите, а тези на които трябва да простят-най-лошите.
Когато осъзнаеш, че преди да простиш, обвиняваш и погледнеш себе си... какъв си, разбираш, че няма нужда да прощаваш, защото не обвиняваш.
Приемаш хората каквито са, но допускаш до себе си само онези сред които се чувстваш добре. А онези, които са ни наранили?
Не може никой да нарани този, който обича себе си. Никой, нищо не ти причинява. Всичко си причиняваш ти самият.
Така че.... за каква прошка става дума?🙂
На себе си трябва да простим, ако сме в положение да прощаваме на някого.