Постинг
12.04.2021 02:56 -
избор
Лошотията е избор.
По-лесният избор.
По-безопастният избор.
Да си добър не е избор.
Защото ако си такъв, дори да искаш не можеш да направиш нищо лошо. Дори.. и най-вече, когато са те наранили. Да си добър не е избор. Това го имаш по рождение, ако Господ е целунал в срърцето ти. Този, който избира да е лош, не избира да е добър, защото знае, че трябва да се прекара. Да се прекара като не отвърне на удар, да се прекара да замълчи, дори когато е прав, но бива оскърбяван, да се прекара за много, много неща, които, ако е лош няма да има нужда да прави.
За него доброто е прекарване.
Да си добър е мъчително. Трудно. Тежко.
За онези, които не избират да бъдат добри.
За другите, онези по рождение не е трудно.
То си е им в кръвта. Те и да искат не могат да са други.
Не тру.дно, но е тъжно.
Тъжно, не защото ги боли от лошотията на другите.
Тъжно им е заради тях самите. Все едно гледат човек, който се мъчи от нещо, от нещо страда... Иска им се да му помогнат, но знаят, че той сам трябва да извърви този път и сам да избере накъде ще го отведе този път.
Лошотията е много тъжно нещо.
Като едно красиво увяхнало цвете е...
Искаш да го полееш, но знаеш, че не трябва.
Искаш да му изкрещиш да се полее, защото умира, но знаеш, че няма да те чуе. Накрая можеш само да се надяваш то само да открие живителната влага, да се помолиш това да се случи и Бог да е с него.
А ти.. ти си сипваш чаша вино, поплакваш си, изтриваш сълзите си и......... си пускаш любима песен.
Евентуално......
Колко сляпа е лошотията.....
И колко надалеко и високо вижда доброто....
Лошотията е първа.
Доброто е последно.
Лошите са щастливи. Или поне си мислят, че са.
По тяхната скала на измерването за щастие.
Добрите рядко са щастливи.
Да не кажа никога.
.... защото в този свят на всичко е дадено да живее по двойки. В болшинството, разбира се. И за човек светът е създаден така, че да живее с някого, не сам.
Проблемът е, че хората се срещат на различно ниво от развитието си. Единият е винаги няколко стъпала по-високо. А другият е онова умвяхнало цвете, което не чува...
По-лесният избор.
По-безопастният избор.
Да си добър не е избор.
Защото ако си такъв, дори да искаш не можеш да направиш нищо лошо. Дори.. и най-вече, когато са те наранили. Да си добър не е избор. Това го имаш по рождение, ако Господ е целунал в срърцето ти. Този, който избира да е лош, не избира да е добър, защото знае, че трябва да се прекара. Да се прекара като не отвърне на удар, да се прекара да замълчи, дори когато е прав, но бива оскърбяван, да се прекара за много, много неща, които, ако е лош няма да има нужда да прави.
За него доброто е прекарване.
Да си добър е мъчително. Трудно. Тежко.
За онези, които не избират да бъдат добри.
За другите, онези по рождение не е трудно.
То си е им в кръвта. Те и да искат не могат да са други.
Не тру.дно, но е тъжно.
Тъжно, не защото ги боли от лошотията на другите.
Тъжно им е заради тях самите. Все едно гледат човек, който се мъчи от нещо, от нещо страда... Иска им се да му помогнат, но знаят, че той сам трябва да извърви този път и сам да избере накъде ще го отведе този път.
Лошотията е много тъжно нещо.
Като едно красиво увяхнало цвете е...
Искаш да го полееш, но знаеш, че не трябва.
Искаш да му изкрещиш да се полее, защото умира, но знаеш, че няма да те чуе. Накрая можеш само да се надяваш то само да открие живителната влага, да се помолиш това да се случи и Бог да е с него.
А ти.. ти си сипваш чаша вино, поплакваш си, изтриваш сълзите си и......... си пускаш любима песен.
Евентуално......
Колко сляпа е лошотията.....
И колко надалеко и високо вижда доброто....
Лошотията е първа.
Доброто е последно.
Лошите са щастливи. Или поне си мислят, че са.
По тяхната скала на измерването за щастие.
Добрите рядко са щастливи.
Да не кажа никога.
.... защото в този свят на всичко е дадено да живее по двойки. В болшинството, разбира се. И за човек светът е създаден така, че да живее с някого, не сам.
Проблемът е, че хората се срещат на различно ниво от развитието си. Единият е винаги няколко стъпала по-високо. А другият е онова умвяхнало цвете, което не чува...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив