Понякога хората наистина обичат, но не знаят как да го покажат.
В повечето случаи не искат това да се разбере и правят обратното, на което чувстват.
Много рядко, изключително рядко има хора, които разчитат скритото под видимото.
А, когато тези хора, които крият чувствата си се осмелят да ги признаят,
обикновено вече е късно. И непоправимо.
Тъжно ми е и за двамата. За този, който е разчел, защото го е направил със сърцето си.
Което значи, че първо е обикнал, а после е разбрал... разчел.
По ми е тъжно, обаче за другия... Този, който най-накрая е решил да признае чувствата си, но пред себе си вижда обратната страна на огледалото-студени очи и студени ръце и сърце, което е смачкал. Но това не е най-лошото, което може да види.
Най-лошото е, че това сърце е оздравяло. Станало е силно.. точно толкова, колкото го е боляло и е било счупено. Има и по-лошо. В него вече те няма теб.
И сред хилядите невъзможни неща на тази земя има едно най-невъзможно-човек да заобича някого, когото вече е обичал. И е преживял.
Може би това е най-страшното нещо-да видиш пред себе си това, което сам си си причинил. Своята обратна страна на огледалото.