Обичам я. Обичам я, когато още спи сутрин. Тогава скулите й са хладни и розови като зрънце нар. А ръцете й завити под завивката... сякаш корени на бреза-топли и влажни.
Обичам я... в средата на деня. Малко рошава, но уютна, с премерна усмивка, когато слънчевите лъчи си играят с миглите й. Тогава е някак прасковено затоплена а ямката под носа й блести, защото току-що е облизала устните си. Топло е в средата на деня, макар слънцето да гали отдалеч.
Обичам я вечер, когато ръцете й драскат по асфалта... а такситата бързат и ги завихрят в летеж... Тогава политат като жълти пеперуди, а после някак тъжно падат на земята отново. И може би за да не тъжа, тя ме целува с хладните си устни, а черните й коси ухаят на врабчета...
Тя съблича бежовия си шлифер, кашмиреният й шал пада на пода, събува обувките си с цвят на отлежало червено вино и отива в спалнята. Разруска клоните си, облича нощницата си на червени ябълки и се мушва в леглото.
-Лека нощ-прошепвам й-Есенна... Ще те чакам да се събудиш отново.