Постинг
04.03.2021 21:25 -
не е от този свят
... когато човек обича себе си, не може да бъде наранен от нищо и никого,
не може да бъде излъган, обиден, не ревнува, не постъпва неправилно.
Просто, защото е добър човек. А когато един човек е наистина добър той
мигновено надушва всичко различно от добротата. И го изолира.
... когато човек обича себе си на първо място най-вече е сто процента искрен
с хората. Показва и грешките си и недостатъците си без да се срамува
защото обича себе си и знае, че никой не е съвършен. А и защото иска да го
приемат, обикнат и тн. такъв какъвто е, за да няма недоразумения и лоши последици за никого.
... това, че споделя всичко за себе си не значи непременно, че
се доверява на хората или държи на тях. Напротив. Може да е тъкмо обратното и просто да не му пука, защото е силен и има реална самооценка.
... когато човек обича себе си и е добър-не отмъщава, защото не върши лоши неща,
макар и да му са причинили такива. Той знае, че има Видов ден за всички.
Но не го чака, защото знае, че някога, някъде по някакъв начин със сигурност
ще разбере, че този ден е дошъл и всичко е пито и платено.
... когато човек обича себе си и е добър човек-прощава игнорирайки всичко, което му
носи нещо по-различно от радост и усмивки.
Такъв човек сам си е шеф. Може да си позволи и да ,,падне,, понякога и то само
защото знае, че може да стане отново.
... когато човек обича себе си е силен. Много, много силен.
Нищо и никой не може да го сломи.
Единственото лошо нещо на всичко това е, че такъв човек понякога е самотен в своето
усамотение, както самотен би бил лъвът, ако беше заобиколен само от зайчета.
... а зайчетата са всички онези ,,болни,, хора, които още не са се обикнали и причиняват нещастия на други и на себе си. Жал ми е за тях и за всичката болка, която са преживели в живота си и не са се научили от нея да се обикнат.
Обикнеш ли се веднъж-вече не зависиш от нищо и никого.
Следователно нищо и никой не може да ти влияе.
Лесно се разпознава обичащият себе си човек. Той сякаш не е от този свят.
Лицето му е озарено от божията любов и някак като че ли свети отвътре...
Изпълнен е със любов и светлина, която никой и нищо по никакъв начин никога не би могъл да му отнеме.
Мъдър е.
Мъдростта му, му е струвала много скъпо.
не може да бъде излъган, обиден, не ревнува, не постъпва неправилно.
Просто, защото е добър човек. А когато един човек е наистина добър той
мигновено надушва всичко различно от добротата. И го изолира.
... когато човек обича себе си на първо място най-вече е сто процента искрен
с хората. Показва и грешките си и недостатъците си без да се срамува
защото обича себе си и знае, че никой не е съвършен. А и защото иска да го
приемат, обикнат и тн. такъв какъвто е, за да няма недоразумения и лоши последици за никого.
... това, че споделя всичко за себе си не значи непременно, че
се доверява на хората или държи на тях. Напротив. Може да е тъкмо обратното и просто да не му пука, защото е силен и има реална самооценка.
... когато човек обича себе си и е добър-не отмъщава, защото не върши лоши неща,
макар и да му са причинили такива. Той знае, че има Видов ден за всички.
Но не го чака, защото знае, че някога, някъде по някакъв начин със сигурност
ще разбере, че този ден е дошъл и всичко е пито и платено.
... когато човек обича себе си и е добър човек-прощава игнорирайки всичко, което му
носи нещо по-различно от радост и усмивки.
Такъв човек сам си е шеф. Може да си позволи и да ,,падне,, понякога и то само
защото знае, че може да стане отново.
... когато човек обича себе си е силен. Много, много силен.
Нищо и никой не може да го сломи.
Единственото лошо нещо на всичко това е, че такъв човек понякога е самотен в своето
усамотение, както самотен би бил лъвът, ако беше заобиколен само от зайчета.
... а зайчетата са всички онези ,,болни,, хора, които още не са се обикнали и причиняват нещастия на други и на себе си. Жал ми е за тях и за всичката болка, която са преживели в живота си и не са се научили от нея да се обикнат.
Обикнеш ли се веднъж-вече не зависиш от нищо и никого.
Следователно нищо и никой не може да ти влияе.
Лесно се разпознава обичащият себе си човек. Той сякаш не е от този свят.
Лицето му е озарено от божията любов и някак като че ли свети отвътре...
Изпълнен е със любов и светлина, която никой и нищо по никакъв начин никога не би могъл да му отнеме.
Мъдър е.
Мъдростта му, му е струвала много скъпо.
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив
