локвите са като хората-
в едни се оглежда небето,
а други са обикновена кал 

душата ми мечтае за вълшебство
като смъртник за още глътка въздух 

ребрата ми са като решетки на килия
за последния ми дъх на стража пазят 

Споделях думите си с хората и жаждите някак досега минаваха,
за тебе изписах думи по хиляди, а сякаш нищо досега не казах.
И жаждата по теб без дъно е. Расте и с казаното и с премълчаното.